🇺🇸🎙 Бившият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен отправи призив за нова вълна на подкрепа към решението за две държави на израелско-палестинския конфликт, включително в САЩ. В своето интервю за Bloomberg Radio, той обобщи целта с думите „сигурен Израел, суверенна Палестина“, но не уточни конкретни стъпки за нейното постигане. Изказването беше направено в края на разговора, когато бяха засегнати разделението в Демократическата партия по отношение на Израел и въпросът дали и следващият американски президент ще трябва да търси решение за Газа.
Блинкен се обърна към два максималистични лагера: към онези, които според него скандират „от реката до морето“ с искане Израел да изчезне от лицето на земята, и към привържениците на „Голям Израел“, които искат да изчезне палестинската държавност. Той отхвърли и двете перспективи, като посочи, че става дума за 7 милиона евреи и 7 милиона араби и нито една от двете общности няма да изчезне. Според него отказът да се приеме тази ключова реалност превръща хората в част от проблема, не от неговото решение. „Какво е решението? Решението е това, което винаги е било, въпреки че вече сякаш никой не вярва в него: сигурен Израел, суверенна Палестина“, обобщи Блинкен.
Веднага след това той уточни, че търси подкрепа не само от израелци и палестинци, но и от американците, и допълни, че човек може с основание да се обяви против политиката на държавата Израел, без да оспорва нейното право на съществуване. Този акцент отговаря на темата за разделението сред демократите, която беше повдигната от водещия Джо Матю.
Интервюто, което продължава малко под 24 минути, е посветено предимно на други въпроси: регулирането на изкуствения интелект, войната срещу Иран, пакета санкции срещу Русия и две публикации в израелския печат, свързани с клането от 7 октомври 2023 г. Блинкен определи като измислица обаждането от премиера на Катар, описано в една от тях. За другото сведение – че президентът на ОАЕ е отправил предупреждение към израелския премиер Бенямин Нетаняху – заяви, че Вашингтон не е чувал за такова нещо. Отговорът за решението за две държави бе последният по политическа тема, преди разговорът да премине към неговите мемоари, които той очаква да излязат през есента на 2027 г.
В самото интервю има ключова разлика между начина, по който Блинкен говори за Иран, и този, по който представя конфликта между Израел и Хамас. За Ислямската република той определя мирните преговори като изход и заяви, че войната може и трябва да приключи още на следващия ден. В същото време призна, че договорката би дала нещо и на Техеран: плащане за транзит през Ормузкия проток, което формално да не се нарича такса, облекчаване на санкциите или съчетание от двете. Според него военно решение няма без пълномащабна сухопътна инвазия, а Иран разполага с десетки хиляди ракети и дронове и продължава да ги произвежда. В отговора за Израел и палестинците Блинкен не уточни коя страна трябва да направи отстъпка и какво би получила срещу нея.
Променен е и начинът, по който той представя демографския аргумент. В статия за Wall Street Journal от 11 август 2025 г. Блинкен използва три числа: 7 млн. израелски евреи, 2 млн. израелски араби и около 5 млн. палестинци на Западния бряг и Газа. Изводът му е същият – нито една от тези общности няма да изчезне, независимо от представите на екстремистите от двете страни. Пред Bloomberg трите числа той обобщава в две.
Посочените статистически данни подкрепят твърдението за приблизително равенство в демографията. На 12 май 2026 г. палестинското статистическо министерство докладва за 7,4 млн. палестинци в пределите на историческия регион. Към 1 януари 2026 г. израелското ведомство отчита 7,8 млн. души в категория „евреи и други“, от които 7,2 млн. са евреи. Това са близки по размер общности, макар данните да са актуални към различни дати и да използват различни категории. Обобщението на Блинкен не изключва 2 млн. израелски араби от сметката, но заличава разграничението между самите тях като пълноправни граждани на Израел и палестинците в Западния бряг и ивицата Газа. Демографското сравнение само по себе си не значи, че те образуват единен политически лагер.
Самото решение също е представено в съкратен вид. Статията от август 2025 г. беше отговор на обявените от Франция, Великобритания, Канада и Австралия намерения за признаване на палестинска държава. В нея Блинкен направи предложение за механизъм: признаване в определен срок и при изпълнение на конкретни условия, 3-годишен период и оценка дали са спазени всички изисквания, изготвена от Съвета за сигурност на ООН. Правото на американско вето трябваше да даде гаранция на Израел. Условията за разоръжаването на палестински фракции, отказ от обвързване с Иран и реформа на Палестинската автономия. Отговорът в ефира на Bloomberg нито един от тези срокове, условия и гаранции не бяха изложени. Акцентът беше върху целта и обществената подкрепа за нея, което само по себе си не доказва отказ от предишни предложения.
Подобно обръщение към двата лагера направи Рам Емануел на 8 юли 2026 г. в Тел Авив. Бившият посланик в Япония и ръководител на кабинета на президента Барак Обама заяви, че нито скандиращите „от реката до морето“, нито привържениците на „Голям Израел“ ще постигнат целите си. Той определи и двете представи като фантазии, скандирани от фанатици.
Емануел обаче добави конкретни предложения: санкции срещу заселници, срещу израелски длъжностни лица, които оправдават тяхното насилие, и срещу банките и строителните дружества, които финансират и изграждат нови селища. Той представи решението за две държави като „решение с 23 държави“, по което арабските столици поемат отговорност за палестинското ръководство. Така в рамките на малко повече от два месеца двама висши демократи използваха идентичен аргумент, но Емануел го обвърза с конкретни мерки за натиск.
Междувременно положението на терен се промени значително. Примирието от 9 октомври 2025 г. очерта т.нар. „жълта линия“, зад която израелските сили запазиха контрол върху 210 кв. км (58% от ивицата Газа). На 28 май 2026 г. Нетаняху нареди на IDF да овладее 70% от територията и този дял беше достигнат през юли месец. На 7 юли Хамас разпусна цивилното си правителство след близо две десетилетия във властта, докато ръководителят на администрацията му Мохамед ал-Фара подаде оставка. Разоръжаване обаче не беше обявено. Разпускането на правителството само по себе си не установява, че движението е загубило фактическото си влияние върху управлението.
Органът, който трябва да поеме управлението на ивицата, е Националният комитет за администрацията на Газа (NCAG). Той е съставен от палестински технократи и беше учреден през януари 2026 г. по Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. Комитетът е подчинен на Съвета за мир, ръководен лично от Доналд Тръмп, с генерален директор Николай Младенов.
Комитетът, оглавяван от Али Шаат, работи от Кайро, тъй като Израел не допуска неговите членове в Газа. Той се отчита пред Съвета за мир и Съвета за сигурност, а Палестинската автономия се очаква да поеме управлението едва около 2027 г. На 4 август 2026 г. Съветът за мир обяви, че израелско изтегляне отвъд жълтата линия ще има единствено след пълното разоръжаване на Хамас, което включва лекото и тежкото въоръжение, наред с подземна инфраструктура .
Така процесът е поставен като предварително условие за изтеглянето, а бъдещата администрация остава извън ивицата Газа. Това затруднява прехода към ново управление и възстановяване, но не твърди, че всяка дейност по тях е невъзможна преди пълното изтегляне. Налице е разминаване между формалните решения и контрола на терен: Хамас е разпуснал цивилното си правителство, без да обявява разоръжаване, Израел контролира 70% от ивицата, а комитетът на Шаат продължава да работи от Кайро.
Блинкен заяви пред Bloomberg, че е оставил план за следвоенното управление на Газа: как да се гарантира сигурността, как да се управлява анклава и как да се възстанови така, че израелските сили да могат да се изтеглят изцяло. Планът е предаден при смяната на американските администрации в началото на 2025 г. Действащият механизъм е различен, с друго ръководство и резолюция на ООН. Той обаче трябва да реши същия фундаментален проблем – как да съгласува сигурността, предаването на властта и изтеглянето на Израел. Самото наличие на предишния план не показва дали той би преодолял сегашното блокиране.
В Западния бряг протича отделен процес. През юли 2025 г. Кнесетът прие със 71 на 13 гласа необвързваща резолюция за разпростиране на израелския суверенитет върху територията. През октомври законопроект на депутата Ави Мааз със същата насоченост премина първоначално гласуване с 25 на 24 гласа. След това председателят на управляващата коалиция Офир Кац обяви, че процедурата няма да продължи. През април 2026 г. Chatham House описа развитието като ускоряваща се фактическа анексия – процес, който не зависи единствено от приемането на формален закон.
Политическата среда също поставя ограничения пред призива на Блинкен. Кнесетът се саморазпусна на 17 юли, а изборите са насрочени за 27 октомври. Според допитване на института „Митвим“ от юни подкрепата за решението за две държави сред израелските евреи е 25% – близо половината от нивото до 7 октомври 2023 г. Нито една еврейска опозиционна партия не води кампания с такава платформа.
Първичните избори на демократите в САЩ през 2026 г. показаха успехи на кандидати с остри критики към Израел. На 4 август Абдул Ел-Сайед победи Хейли Стивънс в надпреварата и спечели номинация за сената от Мичиган въпреки 65 млн. долара разходи на външни организации в нейна подкрепа. Кандидатите, които определят израелските действия в Газа като геноцид, спечелиха първични избори в Ню Йорк, Ню Джърси, Пенсилвания и Колорадо. Тези резултати са важни за средата, в която Блинкен търси подкрепа, но сами по себе си не показват отхвърляне на решението з две държави.
В разглеждания отговор Блинкен се обръща към привържениците на две крайни позиции, без да отправя конкретни искания към правителството на Израел, Хамас или Съвета за мир. Именно решенията на тези участници имат ключово значение за разоръжаване, изтегляне и достъп на комитета до Газа. Съдбата на законодателните инициативи за Западния бряг зависи отделно от парламентарната процедура в Кнесета и политическите кръгове на Израел.
Възможен е и друг прочит на изказването. В контекста на въпроса за партийната политика на САЩ призивът може да е бил насочен преди всичко към запазване на обществена подкрепа за решението за две държави. При такова тълкуване Блинкен търси съгласие около политическа цел, без да предлага в този отговор нова преговорна инициатива. Това обяснява и защо непосредствено след призива той разграничава критиката към израелската политика от оспорването на правото на държавата да съществува. Практическият въпрос обаче остава: кой трябва да направи първата отстъпка и какво би получил срещу нея.
